понеделник, 14 март 2011 г.

НЕЩО КАТО №3 МАРТ

След като изпи няколко бутилки бира „столично“, K. осъзна , че се започва, както казват руснаците- запой. Не беше изпадал в това положение от месеци. Обикновено необходимоста от запой алармираше присъствието си чрез добре разпознаваеми сиптоми, подобни на оранжеви конуси сигнализиращи за пътна дупка в ремонт. Конусите се осветяваха за миг от фаровете на „трабант“ изгубен в мъглата на ежедневната нощ-преумора, недоспиване и стрес в бачкането. Проблеми с гаджето с което за кой ли път щяха да се разделят и за кой ли път причината естествено не беше ясна. Този път поне не бeше зaради липсата на пари. Moже би!-реши К. Необходимоста от разтоварване на натрупаните негативи в последните месеци, които плуваха като окапали листа по течението на реката. Негативи, точно така-обърнати с главата надолу черно-бели лица и събития отпечатани върху фотографската плака на бръчките по челото, омешани в някаква сива кал която замърсяваше очното му дъно. Освен това го болеше зъб- някакъв непоникнал мъдрец. Не помъдрях ли вече- изпъшка К. И естествено, най-обикновеното желание да се напие- без угризения. Да изпадне в безпаметна летаргия, след което три дни да не стане от леглото. Спокойно да се илежава. Да зяпа филми и футбол. Да гледа порно и футбол или... футбол и футбол. Без това идват 4 празнични дни.
Седяха с един приятел в бирария „Хмел и чушка“. Поръчаха, както споменахме вече, по едно „столично“. За мезе- свински уши на скара гарнирани с лист маруля, резенче лимон и задължителната люта червена чушка- лого на бирарията.А за другото лого-хмела, светещ надпис над вратата обясняваше, че е в бирата. Не бяха се виждали от около месец. Преди няколко дни К. се върна от двуседмична командировка в Лондон. Клюките се бяха натрупали като купчина ненужни рекламни брушури по пода в коридора- трябваше да ги обсъдят. След малко по тел. се обади една приятелка. Тъкмо коментираха вероятноста утре да ходят да плуват. Поканиха и нея. Оказа се че не може, била в „цикъл“. За сметка на това след като свършат с бирите ги покани да ѝ отидат на гости. Чудесна идея. Изпиха по още няколко бири. Междувремено се обади или пък те се обадиха, К. не помнеше, друга приятелка-оказва се че и тя е в месечният си период на неспособност да плува в свои води на обществени места. Кво става с тези яйциклетки- масово унищожение. Либийска революция на неоплодените зародиши-изтребление и геноцид. Тези девойки явно са им обявили гражданска война-изкоментира К! Дани-така се казвше приятеля- реши че се очертва приорететно присъствие на тестостерон около басейна. И на двамата не им се ходише там без жени. Не искат да им личи, че жените напоследък не ги интересуват или че безразличието е взаимно. На кой ли му пука-рече Дани. Пускат по една вода в скромната тоалетна и се качват на раздрънканият „форд ескорт“ на К. Влизат в някакъв попътен магазин. Купуват нещо за хапване и пийване- няма да ходят на гости с празни ръце разбира се. Упорито и двамата се уригват през носа на свински уши . Уж бяха печени на скара! Свинята със сигурност не беше умряла вчера, най-вероятно миналата пролет! А може да е от хмела! Кой знае! Купиха бутилка червено за К. и бутилка бяло вино за Дани, плюс еднолитрова загорка за К. Няколко ябълки и шоколад за домакинята, чипс, луканка, маслини и ...това е. Бившият мъж на приятелката е собственик на не голяма, но добра винарска изба-така че у тях винаги е добре заредено, ако не с друго, поне с чудесно бяло вино.
Още с пристигането тя ги посреща не само с усмивка, но и с изявлението.–Уфф. Добре че дойдохте. Спестявате ми едно напиване сама.
Това звучи трогателно от устата на един прокурор!
Към 5 ч. сутринта Дани и К. слизат с клатушкане по стълбите. Зарязват форда в мъгливия мрак на улицата и се качват на предварително поръчаното такси.
На обяд К. се събужда от студ. Заспал е с дрехите на дивана без да се завие и без да пусне „духалката“. Без това не може да ме стопли колкото една „свирка“ даже-мисли си вкочанения К. - Само гълта кинти за ток.
К.умира за една бира. Отива в банята, мята един горещ душ. Размразява се. Измива си зъбите, облича се и отива в кварталния магазин. Две бири плизззс. Връща се в къщи. Отваря фейсбукът. Влиза в чата с един приятел от Кьолн. И той бил махмурлия, нищо че кара на социални мрежи и помощи и живее в самостоятелно жилище с двете си деца.
Днес е трети март. По телевизора- репортажи от заснежената Шипка. К . не празнува. Аз се напивам-споделя той на човека от Кьолн. За него празникът бил 16 април-денят на приемането на Търновската конституция. Без малко да подхванат някоя патриотечна тема, но за късмет звъни телефона: - Кво става, ще ходим ли да плуваме! -Абе да ти кажа, аз нещо..! -Абе то и аз съм тъй!
Ясно- басейна се отлага. Ок. Вечерта ще се видим в еди коя си кръчма-казва Дани и затваря.
К. отиде да си вземе колата с такси. Звъна на врата на прокурорката с надеждата да го покани да пият кафе. Тя се показа рошава и по пижама. Мдаа, някой друг път-решава К.
- Ще прибера колата, да не се чудиш къде е.!
- Ок-рече приятелката и се почеса по гъза: –Извинявай, отивам да спя.- и затваря вратата.
Вечерта приключи по-зле от предната. След кръчмата К. се прибра почти на четири крака, към края се наложи да попълзи докато стигне до леглото.
Резултатът беше 2 : 0 в полза на запоя. Оставаха две вечери за останалото. До понеделник К. се надяваше да изравни точките

Край.

Няма коментари: